Женска мафия:Родителски възпитателни стилове и как те влияят на децата

//Женска мафия:Родителски възпитателни стилове и как те влияят на децата

Женска мафия:Родителски възпитателни стилове и как те влияят на децата

Родителски възпитателни стилове и как те влияят на децата

Много често не си даваме сметка какъв точно родителски стил използваме при възпитанието на децата. Психолозоите са определили съществуването на 4 основни възпитателни стила, които използват родителите. Те рядко се срещат в чист вид и обикновено родителите комбинират стратегии от няколко възпитателни стила, но един е доминиращ. Ето и какво представляват различните стилове и как се отразяват на формирането на характера и поведнието на децата:

Авторитарен стил

Авторитарните родители вярват, че децата трябва да спазват установените правила на всяка цена. Често срещан израз в техния репертоар е „Защото така казах“. Те не желаят да преговарят с децата и фокусът на възпитателния процес пада върху подчинението. Този тип родители ограничават децата при решаването на проблематични ситуации и не им позволяват да взимат самостоятелни решения. Използват наказанието като основна възпитателна стратегия като вярват, че по този начин ще формират у децaта мисъл за последствията от техните действия.

Израствайки, децата от авторитарни семейства се справят много по-добре от своите връстници със спазването на обществените правила, но това си има своята цена. Много често те са с понижена самооценка тъй като тяхното мнение не е било ценено. Понякога тези деца се научават да лъжат доста изкусно, за да избегнат наказания. Понякога те трaйно интегрират лъжата като стратегия за справяне. Крайно авторитарното възпитание може да се превърне в предпоставка за натрупване на гняв спрямо родителите.

Авторитетен стил

Родителите, който имат авторитетен стил също налагат правила и се опитват да заложат в децата мисъл за последствията от техните действия, но тези родители взимат под внимание и мнението на децата. Те се интересуват от чувствата и мислите на децата, но в същото време не изпускат контрола. Този тип родители залагат много на превенцията и се опитват да предотвратят появата на проблемно поведние. Те имат изградена система от позитивни стимули и значително по-рядко прибягват до строги наказания.

Децата израстнали в такива семейства стават отговорни възрастни, които могат да преценят рисковете, да формират собствено мнение и да се справят самостоятелно с трудностите.

 

Угаждащ стил

Този родителски стил е мек и грижовен. Родителите, който използват този подход се отнасят много топло и грижовно към емоционалните нужди на детето, но не налагат никакъв контрол над поведнието му. Тук от ранна детска възраст се позволява на детето да взима самостоятелни решения, за който то все още няма изграден необходим набор от умения. Това са онези родители, които се чувстват по-удобно в приятелска роля и вярават, че детето трябва да бъде техен партньор.

Като резултат често децата израстнали в такива семейства развиват редица поведенчески проблеми. Те могат да имат нисък успех в училище, имат затруднения при спазването на правилата, не уважават авторитети. Освен това развиват нереалистична самооценка, която им пречи в общуването с техни връстници.

 

Неангажиращо възпитание

При този тип възпитание родителите сякаш имат нагласата, че децата могат да се отгледат сами. Те не се интересуват от успехите и неуспехите им, не налагат правила, не посрещат емоционалните им нужди. Позицията им спрямо детето е дистанцирана.

Последиците за децата при този възпитателен модел са ясно изразени. Не се формира добра връзка с родителя, много често се наблюдава ниско самочувствие, лошо предствяне в учлище и асоциално поведение.

 

Ако статията ви е била полезна харесайте и споделете.

 

2017-12-26T10:10:49+00:00 Психология|
error: Съдържанието е защитено от копиране!